Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945

Автор: Мартин Иванов

Към електронната публикация и таблиците

  1. БВП на България, книга
  2. БВП по текущи цени
  3. БВП по цени от 1911
  4. БВП по цени от 1939
  5. БВП преглед за 1870-2016

Настоящото изследване реконструира за първи път у нас брутния вътрешен продукт (БВП) на България през близо 130-годишния период от 1870 до 2016 година. То дава възможност за сравнение на икономическата – и оттам на обществената – ситуация през различни етапи от историческото развитие на страната. Нещо повече, дългият ред на българския БВП е представен и във форма (т.нар. международни долари от 1990 г.), която позволява международни сравнения с други държави от Европа и останалия свят.

Книгата ми ?Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945 г.“ излезе през 2012 г. с помощта на Фонда за научни изследвания. За първи път тук обаче, благодарение на любезното съдействие на Националния статистически институт, наред с двуезичния ? текст (на български и на английски) се дава достъп до данните в табличен excel формат.

През изминалите години след 2012 г. успях да направя няколко по-дребни, но все пак важни корекции на публикуваните резултати, които са отразени в приложените тук excel файлове.

На първо място, през 2012 г. за населението на България през 1870 г. ползвах изследването на , C. McEverdy и R. Jones (1978), което даваше оценка за 2 586 000 души в днешните граници на страната ни. С течение на времето станах все по-скептичен относно точността на тези данни. От една страна, те не отчитаха никакво намаление на населението в резултат на кланетата след Априлското въстание, Руско-турската война и последвалото изселване на турско население. От друга, полученият БВП на глава от населението беше твърде висок на фона на оценките за други страни от региона със сходни икономически характеристики (Гърция, Румъния, Сърбия или Османската империя). Поради всичко това тук използвам 3.3 млн. население през 1870 г. на базата на проведеното наскоро проучване на Щ. Щерионов (2012).

На второ място, в публикуваната през 2012 г. книга за БВП за периода 1880 – 1945 г. използвах неадаптираните официални данни за населението в рамките на текущите граници на България. В по-късните статистически годишници обаче открих официална оценка за населението, адаптирана към днешните граници на страната. Именно тях ползвам в дадените тук таблици.

И последно, благодарение на Maddison Project към Университета в Грьонинген успях да удължа статистическия ред на БВП практически до наши дни (2016 година).

 

Мартин Иванов,

Хелзинки, 21 март 2018 г.

ПРЕБРОЯВАНЕ 1946 В ДИГИТАЛЕН ФОРМАТ

Дигиталната библиотека на НСИ публикува колекцията ?Преброяване 1946“. На потребителите на статистическа информация е предоставен безплатен онлайн достъп до 394 дигитални страници.

На 31 декември 1946 г. се провежда десетото поред преброяване на населението в България. Целта е да се установи броят на населението и да се проследят настъпилите изменения в обществото след края на Втората световна война предвид предстоящите икономически и социални промени. Извършва се на принципа на самопреброяването. Регистриран е броят на населението, разпределено по възраст, семейно положение, вяра, народност, образование, икономическа активност и занятие.

Броят на първоначалните училища през учебната 1890/1891 година

През учебната 1890/1891 година броят на първоначалните училища е 4?193. Женските училища са 116, мъжките? – 1?009, а смесените – 3?068. В тях са се обучавали 269?314 ученици от I – IV отделение. Един учител е преподавал средно на 45 ученици.